— Пак ли брат ти иска пари? Той още стария дълг не е върнал! — избухна Мария.

— Двеста хиляди?! — гласът на Мария потрепери, очите ѝ се разшириха от гняв. — Иване, ти изобщо чуваш ли се? Това е почти половината от спестяванията ни!

Иван нервно почукваше с пръсти по ръба на масата. Съботната сутрин, която трябваше да започне спокойно — кафе, тишина, обикновени планове за деня — за секунди се превърна в поле на открит сблъсък.

— Мария, опитай се да разбереш… — запъна се той. — Това е сериозен проект. Магазин за аксесоари. Вече е намерил помещение, има доставчици.

— Както миналия път? — Мария рязко скръсти ръце. — А и по-миналия? Да ти припомня ли как „успешно“ вървеше онлайн магазинът му за джаджи? А работилницата за ремонт на часовници?

В кухнята се спусна тежка тишина. За седем години брак Мария беше научила твърде добре тази слабост на Иван — болезнената му отстъпчивост към по-малкия му брат. Иван винаги намираше оправдания за Петър. Дори когато беше очевидно, че той просто се възползва от добротата му.

— Петър се старае — каза накрая Иван, отклонявайки поглед. — Просто няма късмет.

— Няма късмет?! — Мария се усмихна горчиво. — За три години той ни е взел почти половин милион. Пари, които можехме да вложим в ремонт, в почивка, в нашето бъдеще!

*

— Знам, но…

— Не, не знаеш! — Мария се приближи до календара, където с червен маркер беше оградена датата на следващата ипотечна вноска. — Шест години спестявахме за първоначалната вноска. А брат ти идва и взема пари, сякаш сме му личен банкомат!

Иван въздъхна и потърка челото си. Мария познаваше този жест — той се чувстваше притиснат между два огъня. Тя омекна малко и сложи ръка на рамото му.

— Не съм против да помагаме на семейството. Но нека поне веднъж върне стария дълг, преди да иска нов.

— Права си — кимна Иван. — Ще говоря с него. Обещавам.

Мария само поклати глава. Беше чувала тези обещания твърде много пъти.

Но нещо ѝ подсказваше, че този път ще е различно.
И не знаеше дали това е добро или лошо.

Мария Иванова винаги се е отличавала с практичен и аналитичен ум. В компанията, където работеше като финансов анализатор, я ценяха именно за способността ѝ да вижда реалността без илюзии. Затова, когато няколко дни по-късно прегледа банковото извлечение, тя не се изненада.

Превод.
Сто хиляди.

— Иване Иванов, — каза бавно тя, когато съпругът ѝ се прибра от работа. Пълното име беше лош знак. — Искаш ли да ми обясниш нещо?

Иван замръзна на прага на кухнята. Веднага разбра за какво става дума.

— Мария, мога да обясня всичко…

*

— Наистина ли? — тя завъртя лаптопа към него. — Тогава ми обясни защо си превел на брат си сто хиляди зад гърба ми.

— Не исках да те разстройвам — Иван предпазливо седна на масата. — Това беше само половината от сумата, която поиска.

— Колко благородно — Мария рязко затвори лаптопа. — Заедно изкарваме тези пари. Заедно плащаме ипотеката. И нямаш право да решаваш сам.

— Той ми е брат… — каза тихо Иван. — Обади се посред нощ. Каза, че ще загуби помещението.

— И пак му повярва? — Мария се приближи до прозореца. — Четиристотин и петдесет хиляди за три години. Сега вече петстотин и петдесет хиляди. Кажи ми честно — върна ли дори един лев?

Иван мълчеше.

На следващия ден Мария сама уговори среща с Петър. Без Иван.

В оживено кафене тя спокойно разстла документите пред него.

— Всички преводи. Всички суми. Общият дълг е петстотин и петдесет хиляди. Искам да знам кога възнамеряваш да ги върнеш.

— Знаеш, че бизнесът е нестабилен — усмихна се иронично Петър.

— Знам — кимна Мария. — Затова оттук нататък всичко ще е ясно. Нито лев повече. А този дълг — по график.

*

Усмивката изчезна от лицето му.

— Заплашваш ли ме?

— Не. Просто затварям вратата.

Вечерта Иван очакваше скандал. Но Мария беше изненадващо спокойна.

— Говорих с брат ти. Решението е взето.

— Без мен? — попита той дрезгаво.

— Точно както ти — без мен, когато направи превода.

Иван дълго мълча. А после за първи път каза:

— Права си.

След месец Петър спря да звъни. По-късно си намери работа. Връщаше парите бавно, трудно, но започна.

А в дома им отново се върна тишината.
Без тайни преводи.
Без чужди проблеми за тяхна сметка.

Понякога, за да запазиш семейството си, трябва да спреш да спасяваш онези, които отказват да пораснат.