Когато те лъжат за болести — само за да стоиш вкъщи и да мълчиш

Предателството не винаги крещи.
Понякога говори тихо, с уж грижовен тон.
Крие се зад думи като „майка ми е болна“, „сега не е моментът“, „ти трябва да разбереш“.
А ти вярваш. Защото обичаш. Защото те е срам да се съмняваш. Защото си свикнала да поставяш себе си на последно място.

*

— Анна, ти наистина ли не разбираш какво се случва?! — почти извика Марко, спирайки рязко насред стаята. — Майка ми е болна! Разбираш ли? Болна е!

И той назова диагноза.

— А ти тичаш с тия билети… Нямаш ли срам?!

— Но с Елена планирахме почивка… — прошепна Анна.

— Планирали! — раздразнено сви рамене Марко. — Какви ги измисляш! Майка ми… тя едва диша! А на нея ѝ се ходело някъде…

Анна замълча. Няколко секунди гледаше в една точка, сякаш търсеше отговор там.

— Добре… добре, — въздъхна накрая. — Ще отменя резервацията.

— Ето така те искам, — Марко веднага омекна, приближи се и я погали по главата. — Знаех си, че ще разбереш. Ти си най-добрата.

Анна може би беше готова да разбере.
Но Елена — не.

Когато Анна се обади на приятелката си и ѝ каза, че ще отмени пътуването, реакцията беше бурна.

— Ти побърка ли се, Анна?! — извика Елена в слушалката. — От години го планираме!

И беше права. Вече седем години мечтаеха да отидат в чужбина. Спестяваха, правеха планове…

— Какво да правя… — въздъхна Анна. — Свекърва ми се разболя. Марко казва, че е сериозно.

— Марко казва! — подигра я Елена. — А ти провери ли? Виждала ли си я сама?

*

— Как да проверя… — смути се Анна. — Неловко е.

— Неловко ѝ било! — промърмори Елена. — На теб все ти е неловко! Помниш ли как отмени рождения си ден? А годишнината? И сега пак?

Анна нямаше какво да каже.

След няколко дни все пак реши да отиде при свекърва си.

— Анничке! — възкликна радостно Мария. — Каква изненада! Влизай, мила!

— Марко каза, че не сте добре… — започна предпазливо Анна.

— Аз? Болна? — Мария премигна учудено. — Ама не! Само гърбът ме наболява — възраст. Хайде, да пием чай.

Анна слушаше, но не чуваше.
В главата ѝ звучеше един въпрос:

Защо Марко излъга?

Вечерта той се прибра късно — весел, превъзбуден.

— Бях при майка ти, — каза Анна. — Казва, че е напълно здрава.

— Тя е болна! — отвърна рязко Марко. — Сърцето ѝ!

— Вчера говореше за друго, — тихо каза Анна.

— Ти си го измисляш! — избухна той. — И изобщо — стига! Каква почивка! Няма нужда да се шляеш по чужбина!

Анна дълго въртеше думите му в главата си.
Ами ако е прав?
Ами ако Мария просто крие истината?

В крайна сметка Анна отмени резервацията.

— Може би да преместим пътуването за пролетта? — предложи служителката.

— Ще помисля…

*

Но нямаше какво да мисли.
През пролетта пак нещо щеше да се случи.

Вечерта се обади Елена.

— Е, отмени ли?

— Отмених.

— Докога така, Анна?

— Ами ако не лъже? — прошепна Анна. — Ами ако тя наистина е болна?

— Анна… — въздъхна Елена. — Спри да го оправдаваш. Той не те цени. И така ще продължи, ако не сложиш край.

Анна вървеше към дома и си мислеше:

На какво точно трябва да сложа край?..

Анна вървеше бавно, сякаш краката не я държаха. Мислите се въртяха в кръг.

На какво да сложа край?
На вярата? На търпението? На изчезването?

В апартамента беше тъмно. Марко го нямаше. Телефонът вибрира:

„Ще закъснея. На мама пак ѝ е зле.“

Анна не почувства нито страх, нито тревога — само умора.

*

Тя написа на свекърва си:

„Мария, Марко казва, че не се чувствате добре. Да извикам ли лекар?“

Отговорът дойде веднага:

„Анничке, какви глупости! Здрава съм. Днес се разхождах с приятелки.“

Анна седна.
Всичко стана кристално ясно.

Той лъжеше.
Не заради майка си.
А заради контрол.

Когато Марко се прибра, Анна го чакаше в кухнята.

— Трябва да поговорим.

— Не сега, — махна с ръка той.

— Сега.

— Писах на майка ти, — каза Анна. — Тя е здрава.

— Пак ли се месиш?! — избухна той.

— Ти лъжеше, Марко. За да стоя вкъщи. За да се отказвам от себе си.

— Исках най-доброто за теб! — изкрещя той. — Неблагодарна си!

— Отменях празници. Мечти. Себе си, — каза спокойно Анна. — А ти наричаше това семейство.

— И къде ще отидеш? — подхвърли той подигравателно.

Анна стана.

*

— Точно тук грешиш.

На следващия ден тя отново отиде в туристическата агенция.

— Имате ли билети?

— За пролетта?

— Не. За най-близката дата. Един.

Вечерта се обади на Елена.

— Тръгвам.

Градът зад прозореца живееше своя живот.

Анна знаеше — ще е трудно.
Но знаеше и най-важното:

Когато те лъжат за болести, за да стоиш вкъщи и да мълчиш,
болен не е човекът, за когото говорят.
Болна е системата, в която преставаш да бъдеш себе си.

И тя се лекува само по един начин —
с умението да станеш и да си тръгнеш.