Ще се роди — ще направиш ДНК тест

Понякога истината не крещи.
Понякога се усмихва.

Стои срещу теб — спокойна, уверена, с длани върху корема — и произнася изречение, след което животът се разпада.

— Ще се роди — ще направиш ДНК тест.

*

Фредерик гледаше жена си така, сякаш я виждаше за първи път.

— Чие е детето? — гласът му беше глух. — Питам те още веднъж: чие?

Марго дори не трепна.

— Какви глупави въпроси. Дори не ми се отговаря.

— Знам всичко. Видях ви. И не само аз. — Фредерик едва се сдържаше. — Кажи. Чие е детето?

Марго бавно сложи ръце на корема си и се усмихна — спокойно, уверено, почти подигравателно.

— Какво си видял? Това е твоето дете.

— Как ще го докажеш?

— Аз още ли трябва да доказвам нещо? — изсумтя тя. — Ще се роди — ще направиш ДНК тест. А дотогава, скъпи мой, търпи присъствието ми.

Тя излезе от стаята, оставяйки го сам в оглушителна тишина.

Марго беше дошла в големия град от малко провинциално градче. Без пари, без връзки, но с огромно желание да се измъкне. Връщането при родителите означаваше провал.

— Ако си тръгнеш, не се връщай! — крещеше баща ѝ.

— В какво пак съм виновна?! — крещеше тя в отговор.

Той само махна с ръка.

*

— Казах всичко.

Тя си тръгна.

Марго се вкопчваше във всяка възможност. Именно на едно от партитата срещна Фредерик.

Той беше прост, добър, местен. От онези мъже, които обичат искрено. Влюби се веднага.
Марго бързо разбра: той е нейният шанс.

Той ѝ предложи да заживее с него. Голям апартамент, който делеше с по-голямата си сестра Анна.

— Анна, запознай се с Марго. Моята съпруга.

— Как така съпруга? — Анна я погледна внимателно. — От колко време я познаваш?

— От седмица.

— Нито една служба по гражданско състояние не сключва брак за седмица.

И все пак се ожениха. По познанство. Това беше условието на Марго.

Анна веднага усети фалша. Конфликтите станаха ежедневие.

— Аз нося твоето дете! — крещеше Марго.

— И кога успя? — иронизираше Анна.

Фредерик се разкъсваше между тях. Искаше да вярва.

Но Марго живееше своя живот. Късни прибирания. Телефонът винаги скрит.

*

Анна наблюдаваше.

И накрая я проследи.

Скъп ресторант. Мъж. Смях. Прегръдки.

— Е, дотук стигнахме… — прошепна Анна, правейки снимки.

Вечерта тя мълчаливо сложи телефона пред брат си.

— Виж.

Фредерик дълго гледа екрана.

— Къде беше това?

Анна назова адреса.

Същата вечер той зададе въпроса, от който се страхуваше най-много.

— Чие е детето?

В продължение на месец в дома цареше тежка тишина.
Фредерик започна да прави неща, които преди не би си позволил.

Рови из вещите ѝ.

И намери сгънат лист — резултати от ехография.

*

Стоеше насред стаята, стискайки хартията в ръце, и бавно осъзнаваше:

бременността беше започнала много преди да се запознаят…

Онази нощ Фредерик не спа. Вече не изпитваше гняв — само празнота.

На сутринта не отиде на работа.

Марго влезе в кухнята с уверена крачка.

— Защо си вкъщи?

— Седни, — каза той тихо.

— Трябва да поговорим.

— Пак ли? — усмихна се иронично тя.

— Видях ехографията.

Марго замръзна. Само за секунда.

— И? — каза студено. — Ровиш във вещите ми?

— Беше бременна още преди да се запознаем.

Тя се изправи.

— Да. И какво от това? Щеше ли да се ожениш за мен, ако знаеше?

— Ти ме използва.

— Не драматизирай, — отвърна Марго. — Ти сам искаше да бъдеш герой.

Анна влезе в кухнята.

— Най-после го каза, — спокойно. — Браво.

— Доволна ли си? — попита Марго с гняв.

— Доволна съм, че брат ми вече не живее в илюзия.

Фредерик се изправи.

— Подавам молба за анулиране на брака. Имам доказателства.

— Изхвърляш бременна жена? — изсъска Марго.

— Ще си тръгнеш днес, — каза Анна. — По добрия начин.

Марго си тръгна след два часа. С куфар. Без сълзи.

След месец бракът беше анулиран.

Марго изчезна от живота им.

Фредерик дълго се събираше. Научаваше се отново да вярва — най-вече на себе си.

— Ти не беше слаб, — каза Анна един ден. — Ти беше добър. А това не е престъпление.

Той кимна.

А фразата „Ще се роди — ще направиш ДНК тест“ остана в миналото —
като напомняне,
че лъжата винаги има край.