Съпругът ми изтегли пари от моята карта, за да купи нов телефон на сестра си

В онази съботна сутрин Клара се събуди първа. Марк още тихо дишаше до нея, разперил ръце върху одеялото, сякаш нямаше за къде да бърза и целият свят можеше да почака. През пердетата проникваше мека октомврийска светлина, под балкона чуруликаха птици и денят изглеждаше изненадващо спокоен — рядко усещане за есента.

*

Клара стана внимателно, за да не събуди съпруга си. В кухнята си направи кафе, включи чайника. В хладилника намери пакет бисквити — купени предния ден, но така и неотворени.

Шест години брак бяха минали почти неусетно. Наскоро бяха отпразнували поредната си годишнина — скромно, у дома, с бутилка пенливо вино и торта от близката сладкарница. Приятелите все по-често намекваха за деца, но Клара и Марк винаги намираха причина да отложат този разговор. Работа, ремонт, „още не е моментът“.

— Добро утро, красавице — каза Марк, появявайки се в кухнята рошав, със стара тениска.
— Добро утро. Ще пиеш ли кафе?
— Разбира се. Какви са плановете за уикенда?

Клара се замисли. Почистване. Посещение при родителите. Или просто нищо да не правят.

— Ами ако отидем на разходка в парка? — предложи тя неочаквано. — Времето е хубаво, а отдавна не сме излизали.
— Страхотна идея. Наистина ми липсват такива разходки.

*

Приготвиха се бързо. Клара посегна към чантата си, но се отказа.

— Марк, ще взема само картата. Не искам да нося телефона.
— Добре — каза той и сложи картата в джоба на дънките си.

В парка беше пълно с хора. Хранеха патиците, смееха се, пиеха прекалено сладко кафе от автомат.

— Като деца в детската градина — каза Клара, гледайки патиците.
— Точно така. Помниш ли как Ема като малка се караше за бонбони?

Ема — по-малката сестра на Марк. Двадесет и осем годишна, а все още се държи като тийнейджърка. Наскоро се е изнесла от родителите си, работи като мениджър и постоянно се оплаква, че няма пари.

Седнали на пейка, Марк внезапно каза:
— Може би е време.
— Време за какво?
— За деца.

— Хайде да решим след Нова година — отговори Клара.

Прибраха се вечерта. Вечеряха, пуснаха филм. Клара се сгуши под одеялото — и напълно забрави за картата в джоба на съпруга си.

Неделята започна с телефонно обаждане в седем и половина сутринта.

— Ало?.. Ема? Какво стана? Защо плачеш?

— Телефонът се развали! Умря! Целият ми живот е вътре!

След половин час Ема вече беше в антрето — разплакана, но с перфектно боядисана коса. Тя извади скъп смартфон от последно поколение.

*

— Мама ми го купи. На кредит.

— Изглежда сериозна повреда — каза Марк. — По-добре да си купиш нов.

— А откъде да взема пари?! — разплака се Ема.

Марк се замисли.

— Да отидем до мола. Ще ти помогна.

Клара остана у дома.

Върнаха се след три часа. Ема сияеше, прегърнала кутията.

— Клара, виж! Нов модел!
— Колко струваше?
— Тридесет и пет хиляди! С намаление!

Клара погледна съпруга си:
— Откъде са парите?
— Ще говорим по-късно…

Вечерта, когато Ема най-после си тръгна, в апартамента стана неестествено тихо. Клара дълго седя в кухнята, после отвори банковото приложение — просто за да се увери, че всичко е наред.

Екранът се зареди.

Теглене: 12 000.
Търговски център.
Днес.

*

На Клара ѝ се стори, че нещо в гърдите ѝ се скъса.
Тя бавно вдигна поглед към банята, откъдето се чуваше шумът на водата, и прошепна:

— Марк… трябва да поговорим…

Вратата на банята започна да се отваря.

Марк излезе, увит в хавлия, с мокра коса и изражение на човек, който още не осъзнава, че спокойствието току-що е приключило.

— Какво става? — попита той.

Клара мълчаливо му подаде телефона.

Той погледна екрана. Една секунда беше достатъчна.

— Проверила си картата… — каза тихо.

— Да — отговори тя. — Дванадесет хиляди. Моята карта. Без мое знание.

Той седна на ръба на дивана.

— Щях да ти кажа.
— Кога? — спокойно попита Клара. — След като сестра ти си тръгна с новия флагман?

*

— Тя беше в истерия. Без телефон има проблеми в работата.
— Тя има проблеми с границите, Марк. А ти — с уважението към мен.

— Ще върна парите. От заплатата.
— Не става въпрос за парите. Ти реши вместо мен.

— Това беше спешна ситуация!
— Спешна е болницата. Не „искам по-добър телефон“.

Той замълча.

— Надяваше се да си замълча — продължи Клара. — Както винаги.

— Тя е моя сестра.
— А аз съм твоята съпруга.

Телефонът на Марк вибрира. Съобщение от Ема:
„Още веднъж благодаря, толкова съм щастлива!“

— Виждаш ли? — каза Клара. — Дори не попита чии са били парите.

Марк тежко въздъхна.

— Направих голяма грешка — призна той.

— И сега вече не става въпрос за телефона — каза Клара. — А за това какво следва.

*

Той набра номер.

— Ема, трябва да върнеш дванадесетте хиляди. В рамките на месец. И повече няма да решавам проблемите ти за сметка на семейството си.

От другата страна се чуха крясъци, но той не отстъпи.

— Защото така реших.

Той затвори и погледна Клара.

— Не искам да бъда такъв съпруг.

— Парите ще върнеш утре. Твоите. А ако това се повтори — втори шанс няма да има.

Той кимна.

Това не беше щастлива вечер.
Но беше честна.
И за първи път от дълго време Клара почувства, че най-после са я чули.