Тя излезе в антрето — и миналото прекрачи прага

Анна излезе в антрето и застина.

Не извика, не отстъпи — просто спря, сякаш реалността за миг се беше пропукала. В нейния апартамент, сред грижливо подредените обувки и утринната светлина, стоеше жена, която не би трябвало да е там.

Анджелина.
Бившата съпруга на Лео.

— О… каква неочаквана среща… — гласът на Анна звучеше равен, почти леден. — И какво точно правим тук… в чужд апартамент? И най-важното — как влезе?

Анджелина потрепери, сякаш този спокоен тон я удари по-силно от вик.

— Аз… аз не исках нищо лошо! — каза тя прибързано, стискайки презрамката на чантата си. — Кълна се. Не мислех, че ти…

— Че ще съм вкъщи? — Анна направи крачка напред. — Разбира се. Разчитала си на празни стени.

Тя я гледаше внимателно, пронизващо, сякаш за първи път не виждаше „бившата“, а отделна личност. И това, което виждаше, изобщо не приличаше на самоуверена съперница.

— Разсей съмненията ми, — продължи Анна. — А аз междувременно ще реша кога да се обадя в полицията. Сега… или след минута.

 *

Само час по-рано всичко беше различно.

Непланираният почивен ден изглеждаше като рядък подарък. Под топлия душ Анна лениво си представяше идеалната сутрин: книга, кафе, филм за любовта — без драми, без изненади.

Лео беше излязъл рано. Тя дори не беше чула как затваря вратата. Спеше спокойно — прекалено спокойно за жена, убедена, че животът ѝ най-после е стабилен.

Огледалото, кремът, познатите движения. Ритуал на контрол.

И изведнъж — звук.

Тих, но неуместен. Прекалено целенасочен, за да е случаен.

Анна застина, заслушана.
Входната врата се беше хлопнала.

— Лео?.. — прошепна тя.

Нямаше отговор.

Тя си наметна халата и излезе в антрето — и светът, който допреди миг беше нейната крепост, се пропука.

— О… извинявай… — промълви Анджелина. — Мислех, че няма никого вкъщи. Щях да позвъня…

Лъжата прозвуча слабо. Почти жалко.

*

Анджелина вече отстъпваше към вратата, когато Анна взе телефона. Спокойно. Без бързане.

— Изглежда, че имаме нови правила, — каза тя. — Бившите съпруги влизат без покана. Мисля, че полицията ще се заинтересува.

Екранът светна. Пръстът ѝ увисна над бутона за обаждане.

И в този момент Анджелина избухна в плач.

— Не… моля те… — хлипаше тя. — Не се обаждай. Не за това съм дошла. Не е това, което си мислиш.

Анна не свали телефона.

— Точно така говорят хората, които имат какво да крият, — отвърна студено тя. — Говори.

Анджелина пое дълбоко въздух, сякаш се готвеше да скочи във вода.

— Не дойдох за Лео. Нито дори за теб. Дойдох за истината.

Тези думи удариха Анна по-силно, отколкото очакваше.

— Тук са останали документи, — продължи Анджелина. — Хартии, които той не искаше да покаже. Каза, че е уредил всичко… но това не беше вярно. Нито тогава. Нито после.

Анна мълчеше.

— Имахме кредит. Голям. И медицински документи. Когато се разведохме, той ми обеща, че ще оправи всичко и ще „ме защити“. После просто изчезна. А тези документи са единственото доказателство, че не си измислям.

*

В гласа ѝ нямаше истерия. Само умора.

— Дори и всичко това да е вярно, — бавно каза Анна, — ти нямаше право да влизаш в моя дом.

— Знам, — кимна Анджелина. — Но не знаех къде другаде да отида.

Анна я гледа дълго. После, почти против волята си, свали телефона.

— Добре. Но ще съм до теб. И ако лъжеш — ще излезеш оттук с полицията.

В хола Анджелина се движеше уверено — прекалено уверено. Тя бързо намери папката, сякаш знаеше точно къде Лео я е скрил.

— Ето… — каза тя и подаде документите.

Анна ги прелисти. Дати. Подписи. Суми.

Името Лео се повтаряше твърде често.

— Вземи ги, — каза накрая Анна. — И си тръгвай.

Анджелина вече беше на прага, когато спря.

— Той умее да изглежда надежден, — каза тихо тя. — Но това е илюзия. А сега и ти го видя.

Вратата се затвори.

Анна остана сама.

*

Тя бавно се приближи до масата и забеляза лист, останал в папката.
Само един.

Взе го в ръце.

Подписът на Лео.
Датата — вече след техния брак.

Тя седна на дивана и едва се усмихна — без радост, без болка.

Сутринта беше свършила.

Но нещо друго току-що беше започнало.

Сега Анна имаше онова, което преди нямаше:
информацията.
А заедно с нея — избора.

И този път той няма да бъде в полза на Лео.